Онлайн списание за мъже

На 21 март великият пилот от Формула 1 Аертон Сена щеше да навърши 50 години. Но остана завинаги на 34. Остана на завоя “Тамбурело” на пистата “Имола” в Италия, остана в своя Уйлямс FW 16, който караше едва четвърто състезание. Той беше велик пилот, велик човек и велик приятел. Такива вече няма…

Ситуацията беше ужасна и смъртта се носеше във въздуха, докато не слезе на пистата “Имола”. На 30 април 1994 г. в квалификацията загина австрийският пилот Роланд Ратценбергер. Само един отиде до завоя на смъртта и във ФИА побесняха. В специално комюнике централата яростно наруга пилота, предупреди, че състезателите нямат право да ходят там и го заплаши с жестоки наказания, дори с изхвърляне от Формула 1. Защото беше казал, че мерките за сигурност не са достатъчни. Пилотът се казваше Аертон Сена. На следващия ден, 1 май, той стартира от полпозишън.

В първите три състезания Сена не завърши. И трите бяха спечелени от младия пилот на Бенетон Михаел Шумахер. Резултатът беше 30:0 и от Уйлямс не можеха да позволят да стане 40:0. Това щеше да е провал на цялата година.

Състезанието започна със зверска катастрофа на старта, колелото на един болид литна чак върху козирката на главната трибуна. Колата за сигурност излезе на пистата и държа зад себе си състезателите в продължение на 5 обиколки. После Гран При на Сан Марино тръгна със зверска газ.

Две обиколки по-късно при влизането в завоя “Тамбурело” нещо прелетя като самолет и отиде встрани. След това се показа Бенетон-Форд на Михаел Шумахер и стотици милиони тв зрители разбраха, че Аертон Сена е останал в завоя “Тамбурело”. После забелязаха облака дим на заден план, а секунда по-късно и рикоширалия от бетонната стена Уйлямс FW16 върху чакъла край пистата. Телевизиите мигновено получиха нареждане да не показват нищо в едър план.

Коментаторът на бразилската тв Globo – Галвао Буено, един от първите разбира, че инцидентът не прилича на обикновена авария. Каналът Би Би Си показа безброй повторения, но избегна пряка картина от мястото. Още преди колата да спре напълно, главата на пилота се наклони напред и странно клюмна наляво. Зрителите изпаднаха в еуфория, възприемайки го като знак, че шампионът е невредим. На хиляди километри от мястото на събитието, в Аржентина, 5-кратният световен шампион Хуан-Мануел Фанджо забелязва в това признак за сериозна травма в главата и знае как ще приключи това. Той изключва телевизора с думите: “Знаех, че е мъртъв”.

На мястото пристига професор Сид Уоткинс. Той от десетилетия е главният лекар на Формула 1, богът на живота и смъртта, срещу която се е изправял десетки пъти. И я е побеждавал. Професорът прерязва ремъка и внимателно повдига шлема на Сена. Бликва кръв. Челото е раздробено и от носа се стича кръв, смесена с мозъчна течност. Уоткинс повдига клепачите и от зениците става ясно, че мозъкът е травмиран. “Поради мащаба на травмата разбрах, че няма да оживее”, спомня си по-късно той. Докторите изкарват Сена от машината, полагат го на земята, а стюардите издигат щитове да го скрият от тълпата. По време на изкуственото дишане Уоткинс споделя: “Аз, който съм абсолютен материалист, почувствах как душата му отлита.”

Този ден на завоя “Тамбурело” дежури само един фотограф – Анджело Орси, приятел на Сена и сътрудник на италианското сп. Autosprint. Галвао Буено възкликва горестно: “Той снима, но вижда ли какво снима!”.
Адриана Галисто не може да се откъсне от екрана. Тя гледа тялото на Аертон и се мъчи да улови и най-малкия признак на живот. Коментаторите мълчат.

В 14:35 ч, 17 минути след аварията медиците вкарват бразилеца в хеликоптера. В същата минута на проф. Сид Уоткинс звъни Мартин Уитъкър, ръководител на пресслужбата на FIA, който е заедно с Бърни Екълстоун и брата на Сена Леонардо да Силва. Уитъкър прошепва скръбната новина на Бърни. Този оставя нахапаната ябълка и се обръща към Леонардо: “Съжалявам, но ще го обявим след състезанието”.

Пилотите не знаят какво става с Аертон, никой не им казва нищо. Получават строго нареждане да не спират, да продължат състезанието. Само един не се подчинява. “Майната ви!”, каза Герхард Бергер и спря.
Адриана вижда как качват тялото на Сена в хеликоптера. Забелязва червената следа в пясъка и това я изплашва. Съсед я успокоява, че това е новата пяна за пожарогасители. След излитането на вертолета Уоткинс взима шлема на Сена, но не намира ръкавиците му. Повече никой не ги вижда.

Бърни и Мозли решават състезанието да продължи. Такъв е принципът. Пилотите знаят, че Сена е аварирал, но нищо повече. Патрик Хед иска да погледне телеметрията и изпраща двама механици за черните кутии от FW16. Инж. Марко Спига се опитва да извлече данните, но контактите са повредени и нищо не се чете. В 15:00, 47 минути след аварията, вертолетът със Сена се приземява пред болницата в Сан Лазаро в Болоня. Бразилия жадно попива всяка дума на Галвао Буено и се надява на добра вест. В 8 ч сутринта улиците на Рио де Жанейро и Сао Пауло са пусти. Сена се бори за живота си, милиони бразилци са затаили дъх и не могат да повярват на случващото се. В 16:20 ч Михаел Шумахер печели състезанието без инциденти, но съдбата на Сена остава неизвестна.

Буено хвърля слушалките и изтичва до моторхоума на “Ероуз” за да използва хеликоптера на Фитипалди до болницата. Проф. Уоткинс се връща в медицинския център, където открива шефа на Лотус Питър Колинс. Двамата са добри приятели и на въпроса на Колинс как е Сена, Сид отвръща: “Лошо”. Има ли надежда? Сид се хваща за главата: “Не”. Така Колинс пръв в света узнава истината.

Главният лекар на болницата в Болоня д-р Мария Тереза Фиандри пристига в 16:30 и прочита клиничния бюлетин. Според него Аертон е получил травма на мозъка с обширен кръвоизлив и се намира в кома.
Вертолетът с Фитипалди, Буено, Брага и Бергер излита за Болоня. Полетът преминава в гробно мълчание. Посреща ги д-р Уоткинс: “Мозъкът е мъртъв, но система поддържа живота му”. “Италианският закон изисква 4 часа, преди да се изключи системата”, припомня Буено.

След разговор с Колинс журналистът Дейвид Тремейн започва да пише некролог за сутрешния брой на лондонския “Индипендънт” и мнозина последват примера му. Проф. Уоткинс предлага на присъстващите да се сбогуват. Бергер първи сяда на кревата до Сена. Той е изпълнен със спомени за човека, изиграл огромна роля в живота и кариерата му. Говори няколко минути, след което произнася последни прощални слова и целува приятеля си по бузата.

След него и останалите се сбогуват. Бергер взима вертолета до аерогарата, за да излети за Австрия. Във вечерния сумрак на летището зърва самотния силует на самолета на Сена чакащ като обречен своя хазяин. В 18:05 ч д-р Фиандри с треперещ глас съобщава на репортерите, че Сена е в клинична смърт и само апаратите поддържат работата на сърцето. Майката Нейде да Силва съобщава по телефона на Леонардо, че е повикала свещеник. Свещеникът влиза в стаята на Сена в 18:15 и извършва последния обряд. В 18:40 д-р Фиандри обявява, че Сена е мъртъв, но посочва за официален час на смъртта му 14:17 – когато машината на Williams се удря в стената и мозъкът на Сена умира.

Адриана и икономката пристигат на летище Фаро в 18:30, където ги чака Луиза Брага. Пилотът на чартърния полет за Болоня чака разрешение за излитане, когато пристига скръбното известие. Летецът не желае да съобщи пръв вестта и казва: “Диспечерът не разрешава излитане. Има спешно повикване за Луиза и Адриана”. Двете пресичат смълчания терминал и покрай тълпата се качват в кулата. Адриана взема слушалката: “Само не ми казвайте, че е умрял”. В отговор прозвучава: “Той почина”.

У дома Адриана обикаля къщата и градината, окъпани в лунна светлина.
Разглежда снимки и трофеи, и спира пред скъпия швейцарски плеър. Става й интересно каква музика е слушал за последно Сена. Натиска бутона и чува Фил Колинс. “Само това можех да споделя с него”, промълви тя.

В пресцентъра на Имола 200 журналисти пишат 200 некролога. Боксът, в който стои обезобразеният Williams FW16, е охраняван от въоръжена полиция. В болницата медсестрите откриват в ръкава на комбинезона на Сена окървавен австрийския флаг. Журналистите решават, че Аертон е искал да го развее след финала в памет на загиналия австриец Роланд Ратценбергер.

Снимките на Анджело Орси са шокиращи и той не се съмнява, че списанията ще ги публикуват. Семейството на Сена обаче не желае никой да ги види и Орси приема тяхното решение. Както Орси, така и сп. “Аутоспринт” отхвърлят куп съблазнителни предложения за публикуване, надхвърлящи $ 100 000. Благородна постъпка, възкликва Буено. Самият той също има много да разкаже за събитията на 1 май 1994 г., но е обещал на родителите на Аертон никога да не отваря уста.

Автор Росен Бабоев, в. 7 дни спорт

sportal.bg