Онлайн списание за мъже

“Слагат ти парче гума в устата за да не си счупиш зъбите, залепват електродите върху слепоочията ти и ти дават анестезия подобна на отровата кораре, използвана от индианците в Амазонка. Тялото ти се изключва, но съзнанието остава будно. После…идва електричеството”.

Този спомен принадлежи на Робърт Пърсиг – човек, който меко казано е преживял доста през своите 8 десетилетия. Едва девет годишен е имал коефицент на интелигентност 170, попадал е в училище за свръх-надарени, на 15 е следвал биохимия в университет, оцелявал е с пушка в ръка между куршумите в Корея, учил е философия в Щатите и източна философия в Индия, преподавал е в Университет в Монтана, потъвал е в мнoгoмесечна медитация, страдал е от параноична шизофрения, лекуван е с шокова терапия в психиатрични клиника, женил се е и се е развеждал, преживявал е най-големият родитеслки кошмар, губил се е мнoгoкратно в сложните виадукти на съзнанието си за да открие после непознати самоличности в себе си, а в момента в който четете тази статия сигурно се носи някъде из Атлантическия океан с любимата си яхта без да търси нищо – просто следвайки безропотно прищявките на вятъра.

Да, господин Робърт Пърсиг е видял толкова много, че дори е малко изненадващо че е имал време в целият този циклон от преживелици да напише и книга. Казва се “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. Днес тя е в рекордите на Гинес като най-отхвърляния бестселър в историята на литературата. Въпреки че сега се сочи за най-продаваната книга на философска тематика, в началото цели 121 издателски къщи са отказали да я публикуват.

Легендарният треньор на Лос Анджелис Лейкърс Фил Джексън е известен с афинитета си към философията, така че не бях особено изненадан когато установих, че същото произведение е имало огромен ефект върху него. Самият той твърди, че много от възгледите му за живота, спорта и управлението на сложни системи, какъвто е един баскетболен отбор, се дължат на влиянието на този странен сборник от мисли и сентенции.

Книгата е пътепис, но по-скоро вътрешен отколкото външен. На повърхността става дума за 17 дневно пътешествие с мотор из безкрайните простори на западните щати. Но истинската стойност на книгата е в ненатрапчивият начин, по които успява да наложи идеята, че дори крайно контрастиращи концепции имат право на хармонично съжителство.

В пътуването си Пърсиг търси пътека на просветление, която идва отвсякъде и отива навсякъде. Зен будизмът, класическите западни философии, екзистенциализмът, метафизиката, индианският шаманизъм, древногръцката школа на познанието и дори механиката на двигателят с вътрешно горене намират начин да се взаимодопълват, подпомагат и усъвършенстват в търсене на абсолютната истина. Тя е нещо неопределено, нещо с вечно променящи се контури, което той нарича “Качество”.

Фил Джексън е без съмнение най-странният, нестандартен и непредвидим треньор в историята на лигата. Методите му често предизвикват пълно недоумение и дори насмешка сред играчите му, но повечето бързо осъзнават, че в странните му, налудничави похвати има и структура и мъдрост. Подобно на Пърсиг, Джексън също е автор, а една от книгите му наречена “Свещени Обръчи” е родител на нещо ново и уникално: баскетболна метафизика, търсеща отговори на неща простиращи се далеч отвъд игрището.

Тук често наричат Джексън “Зен Мастър”, но той не е привърженик на това определение и предпочита да нарича себе си “Зен Християнин”. Фил следва режим на източна медитация и често отъждествява живота си с поход към просветление. Вижданията му са амалгама от влияния събрани и комбирани с изключителна прецизност, въображение и интелект. Зен будизмът определено има доминиращо присъствие, но във философията на Фил личи и огромният му интерес към много други култури както и към традициите на индианското племе Лакота Сиукси, с което е дълбоко свързан.

“Като треньор се стремя към формирането на групово съзнание в отбора. Нещо като общ мозък който позволява висша форма на безмълвна комуникация” – твърди Джексън- “Искам също да дам на играчите си мъдростта че в живота има далеч повече от баскетбол и че дори в баскетбола има далеч повече от баскетбол”. Целта на Джексън както и на повечето будисти е да намерят равновесие – да постигнат баланс в себе си, който е предпоставка и за баланс в обкръжаващата ги действителност.

Затова отборите му обикновено са сглобени идеално. Отделните части са внимателно подбрани и всеки играч от първият до последният има определена роля. Елементите трябва да се допълват без да влизат в конфликт един с друг.

Инструкциите на Фил по време на тренировка понякога са толкова криптични, че играчите не знаят как да реагират. Известен е случаят в които Джексън казал на Майкъл Джордън да използва таоистичния принцип на “огъване” при играта си в защита. Майк само успял да поклати озадачено глава.

Когато мисля за Джексън се сещам за един от любимите ми и най-простички принципи в източната философия, който гледа на човешкото същество като на триъгълник. Едната страна е физическа, другата интелектуална и третата духовна. Триъгълникат трябва да бъде равностранен – когато една от страните стане по-къса от другите, се нарушава равновесието на човека и неговата пълноценност.

Джексън настоява играчите му да медитират заедно с него, да се отправят редовно на пътешествие в себе си за да избягат от клопките на ежедневието поне за малко и да постигнат равновесие и в баскетбола и в живота. Зен будизмът е философия на настоящето. Човек трябва да живее в сегашния момент – не утре, не преди малко, а точно сега.

“Това е нещо, което винаги ни е било от огромна полза” – твърди бившия център на Чикаго, Бил Картрайт – “ Стъпваш на фал-линията и влизаш в този конкретен момент. Не мислиш за това дали ще отбележиш или как са те ударили преди малко. Просто вкарваш фала си, съществувайки само в настоящето.”

В “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” Пърсиг прави нещо изключително, откривайки романтично, ирационално начало в нещо толкова рационално каквото е движещият механизъм на един мотоциклет. Свещите, карбураторът, клапите, оптималното смесване между гориво и кислород в двигателя стават повод за анализ на синхрона в природата и на взаимодействието на нещата които разбираме и които все още не сме разбрали.

Фил Джексън е гений когато става дума за успешно комбиниране на конвенционалното с нестандартното. Тренировките му включват както фундаментални баскетболни похвати така и неща като групова психотерапия, вътрешна визуализация, индиански ритуали и т.н.

Известен е и навикът му да дава книги за четене на играчите си. Не Дийн Кунц обаче, а неща като “Отвъд доброто и злото” на Ницше, която подарил на същисания Шакил О’Нийл. Вярно е че повечето играчи захвърлят книгите неотворени под лавицата с видео игри, но Джексън вярва че от тях има полза дори ако бъдат прочетени след много години.

Лесно е да се надсмеем над Джексън и философската яхния, с която храни играчите си, но замислете се за следното: има голяма вероятност, Фил да завърши кариерата си като най-великият треньор в историята на лигата. Скептиците ще кажат: Да, но виж с какви играчи е печелил: Майк, Кобе, Скоти, Денис, Шак… Вярно е, но в НБА стълпотворението на звезди често е повече проклятие отколкото благословия. Обърнете внимание че от изброените играчи единствено Шакил е печелил титла без Джексън – при това само веднъж.

Единичното като част от цялото е движещ принцип в будизма, но в света на професиоанлният баскетбол това е една от най-сложните концепции, която е почти неуправляема. Баскетболът в НБА е отборен спорт, заключен в лига от индивидуалисти. Но дори тук победата е невъзможна ако отборът разчита на един единствен човек. Както казват сиуксите: И най-силният воин не може да вдигне дори малко камъче само с един пръст”.

Въпросът е как да внесеш колективна отговорност в съзнанието на разглезен мултимилионер, които цял живот е градил монументално его? Как да кажеш на диаманта да свети малко по-малко в полза на цялата огърлица? Ролята на треньора в НБА е особена – той се превръща на първо място в психолог, на второ в дипломат, на трето в учител и чак на четвърто в стратег. Ако има някой, който да е създаден за тази влудяваща професия, то това е именно вечно спокойния Фил Джексън.

Миналото лято Коби Брайънт навърши 30 години и сякаш личността му премина през някаква демаркационна линия на зрелостта. Нямаше го вече навъсеният, самовлюбен и себичен младеж, които отказваше да говори със съотборниците си. Нямаше го арогантният индивидуалист, които бе отчуждил дори родителите си и замалкo да докара търпеливия си треньор-будист до нервна криза.

В миналото често и напълно заслужено съм критикувал Коби заради отношението му към съотборниците си и към колективните принципи на баскетболната игра. Но златното правило сочи, че най-великите играчи са и големи личности, а голямата личност е тази, която има капацитета да се променя, оставайки същата.

Днес Кобе сякаш е друг, нов човек, изоставил бремето на демоните си в миналото, но все още владееш до съвършенство таланта си. За мен това е най-силният му сезон, въпреки че вкарва по-малко. Процентът му на стрелба е най-високият в кариерата му, а самочувствието му сякаш се вписва с усмивка и без усилие в целите на отбора. Няма съмнение че старият, побелял Зен Мастър Фил Джексън има огромна заслуга за новото превъплъщение на гениалния си играч.

Едва ли е случайно, че Джексън използва триъгълното нападение. Въпреки сложните си схеми, множествени пресечки и стотици комбинации, то дава уникалната възможност за свободна импровизация. Системата е просто скеле. Тя е предпоставка за равновесие и поощрява всеки играч да реагира интуитивно на създалата се ситуация, да съществува в настоящия момент и да взима мълниеносни решения на базата на собствения си интелект и способности.

В момента няма по-добър отбор в лигата въпреки контузията на великолепния Ендрю Байнъм. Всички играчи са в синхрон, всички са спокойни, търпеливи и уравновесени. Честно казано – всички напомнят малко на треньора си. Фил Джексън е уникат в света на спорта и има голяма вероятност тази пролет да грабне десетата си титла и да стане най-успешният треньор в американският професионален спорт.

Той не е архитект на отбора си – той е негов философ и хубавото е, че не само че не се срамува от това определение, но дори го приветства. Ако следвам любимата си игра на думи, би трябвало да кажа че именно той е причината да има Фил в думата философ.

Идва момент в които всеки човек създава своя собствена философия. Всичко което си прочел, научил и изживял са само предпоставки за този момент – това е поуката която извлякох от книгата на Пърсиг и това е всичко, което Джексън очаква от играчите си. Тази пролет ще видим отбора му в плейофите. От дете съм привърженик на Бостън, но винаги ще бъда по-голям привърженик на самата игра, така че ми е невъзможно да наблюдавам отбора на Лейкърс без да се възхищавам.

Имам чувството че този път Фил Джексън е сглобил идеалният мотоциклет. Свещите Фишър, Фармър, Вуячич и Уолтън дават безупречно искри точно когато потрябва, буталата Гасол и Одъм блъскат неумолимо в цилиндрите, а Коби с неговото неугасващо вътрешно горене е ръмжащият, неподражаем двигател на цялата машина. Мотоциклетът е мощен. Мотоциклетът, приятели, е убийствен Харлей и белокосият му ездач е спокен и сигурен върху седалката.

Иво Иванов