Онлайн списание за мъже

Професията й е целенасочено следвана детска мечта, а мечтата – наследена любов към спорта и най-вече към футбола. Журналистическата си кариера събеседничката ни започва в телевизия Диема, след което продължава да бъде близо до спорта, но този път като PR в любимия клуб ЦСКА.

Напрежението в телевизията обаче започва да й липсва и тя отново се връща, този път в ефира на Европа ТВ. Успоредно с работата си в червения клуб тя натрупва опит и като коментатор в Евроспорт. Това леко отклонение от журналистическия път се оказва съдбовно за нея. По време на престоя си в ЦСКА тя среща голямата си любов – Джон. За него, за телевизията и за себе си, тя говори открито в обширно интервю за Sportal.bg Представяме Ви журналистката от Ринг БГ – Сибила Янева…

- Защо журналистика и защо спортна?

- Покрай баща ми от много малка обичам да ходя по футболни мачове. Всъщност любовта ми към този спорт идва от дядо ми, който я е предал на баща ми, а пък той я е предал на мен. Исках да бъда близо до спорта и най-вече до футбола, защото той ми е любимият спорт. И така, от малка целенасочено следвах желанието си да стана спортна журналистка. Кандидатствах в хуманитарна гимназия, приеха ме, завърших и вече имах една добра основа от два езика – английски и френски. След това записах Националната Спортна Академия и от там имам две висши образования – спортна журналистика и кинезитерапия. Завърших и магистратура по кинезитерапия, след което една година работих в частна клиника. След това дойде предложението от Диема и там всъщност ми е първата работа в журналистическата професия.

- Нямаше ли колебание дали все пак да не се посветиш на кинезитерапията?

- Не. Предложението за работа в клиниката дойде буквално при моето дипломиране. Професорката ми по физиотерапия дойде и ме попита дали искам работа и аз естествено исках. Тя ме заведе в тази клиника, представи ме и от там нататък хората гледаха с други очи на мен, защото все пак ме заведе самата професорка. Това много ме поласка, защото явно е била доволна от мен. Никога обаче желанието ми към тази професия не е било по-силно от желанието ми да се занимавам със спортна журналистика. Разбира се, не изключвам варианта един ден отново да работя по тази специалност, но това, с което се занимавам в момента, ми е доста по-интересно.

- Освен телевизия Диема, кои са другите школи, през които премина преди Ринг БГ?

- В телевизия Диема изкарах почти три години. Предложението за работа там стигна до мен през трима човека. Мичмана, бог да го прости, беше казал на един човек, че търси момиче за Диема 2, което да се интересува от спорт, този човек казал на трети човек и той се сетил за мен. И на тримата съм им много благодарна. В Диема правихме новини, водих едно ежеседмично обзорно предаване и ми беше много интересно. В един момент обаче усетих, че съм се изчерпала в рамките на тази медия и реших, че трябва да върша нещо друго. Тогава заминах на една дълга ваканция във Франция, за да си почина и да си помисля с какво искам да се занимавам. Починах си, върнах се и точно след една седмица разбрах, че в ЦСКА търсят PR. Обадих се и ме взеха веднага. И така, две години работих в пресслужбата на ЦСКА.

- А по принцип цесекарка ли си?

- Да, аз отидох да работя там от симпатии към отбора, а не толкова, защото на всяка цена трябваше да започна работа.

- Допадна ли ти подобна работа?

- Малко е деликатен моментът, защото хем се опитваш да разбираш колегите, с които до вчера си работил и които се опитват да получат някаква информация, хем се опитваш да браниш интересите на клуба, в който работиш. През това време обаче не си прекъснах връзката с телевизията, защото успоредно бях коментатор в Евроспорт. Коментирах художествена и спортна гимнастика, батут, скокове пътека, танци…Миналата година за първи път коментирах и Олимпиада. Една телевизионна журналистика има няколко лица и не можеш да си само водещ или само репортер. Можеш да бъдеш редактор, продуцент, коментатор…Като се специализираш в дадена област, ти се иска да започнеш да правиш и нещо друго, за да се развиваш.

- Как се чувстваше зад коментаторския пулт?

- Странно. Нямам нищо написано, което да чета в ефир, а импровизирам. Канех си интересни гости – анализатори или бивши шампиони, с които имах възможност да си разпростирам мисълта, до където поискам. За мен коментарът е много интересна част от телевизионната журналистика.

- Работила си и в телевизия Европа. Разкажи ни малко за този период?

- В един момент се изчерпах и в ЦСКА. Домъчня ми за напрежението и за ритъма в телевизията. Изявите ми в Евроспорт бяха периодични и затова си потърсих нова работа. В Европа ТВ имаше обявен конкурс, явих се и го спечелих. Започнах там и общо взето правех всичко. Това е една политически ориентирана медия, в която обаче спортът се уважаваше много. Всеки четвъртък имахме спортна рубрика около 20-25 минути и си канехме различни интересни гости. Получаваха се много интересни и забавни предавания с доста добър рейтинг. Там изкарах от февруари до октомври миналата година, след което отидох в Ринг БГ.

- Как попадна там?

- След Олимпиадата получих три предложения за работа от три различни медии. Включително и телевизията, в която работех ми предложи да правя предаване всяка вечер. Аз обаче се замислих накъде да тръгна и какво да правя. Предложението от Ринг дойде последно. Аз вече се бях ориентирала към една от медиите, но честно казано, след като ми се обадиха от Ринг, бях сигурна, че ще отида там. Направиха ми такова предложение, което ми хареса и ме поласка и веднага си дадох предизвестието в Европа.

- Вече почти година си в Ринг БГ, смяташ ли, че си направила правилния избор?

- Да. Взех правилното решение и май не съм се чувствала по-добре. Всяка една телевизия ми е дала по нещо, но сега определено се чувствам най-добре.

- Разбираш ли се с останалите хора от екипа?

- Да, даже не знам защо се разбираме толкова добре. Всеки се притесняваше, че като се съберем няколко жени накуп ще стане страшно, но нямаме никакви проблеми. Излизаме си заедно и се разбираме прекрасно.

- В Ринг БГ настъпиха много промени, една, от които е налагането на млади и хубави момичета за лица на телевизията. Доколко външният вид е важен в тази професия?

- Според мен не трябва да се спекулира много с този въпрос, защото винаги ще има две страни. Едни, които казват, че това им пречи, защото ги подценяват. Мъжете особено си мислят, че си просто външност и това е. От друга страна пък няма какво да се лъжем, красотата наистина отваря врати. При всички случаи мисля, че е плюс.

- На теб случвало ли ти се е да те подценяват?

- По-скоро ми се е случвало в ЦСКА, когато аз трябваше да кажа на някой футболист: „Довечера трябва да отидеш в еди коя си телевизия или утре трябва да дадеш интервю”. Тогава ми е случвало някой да ми каже: “Ооо, не ме занимавай”. В такива случаи казвах вече на пресаташето, за да може той като мъж да тропне по масата и да каже: „Трябва да отидеш еди къде си”! Сега, откакто съм в Ринг, не ми се е случвало. Дори съм учудена с какво уважение всички спортисти се отнасят към нашата медия. Освен, че това е спортната телевизия на България, ние по никакъв начин не предприемаме някаква негативна политика към даден спортист, отбор или институция, за да може да получим негативен отговор от тяхна страна. Гледаме да балансираме и в коментари, и в анализи, и във всички други материали. Но все пак никога не можеш да угодиш на всички.

- Кои според теб са другите качества, които един спортен журналист трябва да притежава?

- На първо място журналистът трябва да бъде изключително възпитан, защото възпитанието си проличава още при първия контакт с личността, която искаш да интервюираш или, за която искаш да направиш материал. Разбира се, и общата култура трябва да бъде богата. Не можеш да си съсредоточен само в една насока, само в един спорт. Можеш, но не знам как на човек би му било интересно. Също така самодисциплина е много важна за един журналист. Особено, когато си в телевизия, имаш нужда от сън и почивка и трябва да прецениш дали искаш да спазваш тази дисциплина, която според мен е задължителна, или не. Аз не казвам, че не излизам, но гледам, когато съм в ефир да се съобразявам. Освен това се стремя към търпеливост, защото въобще не съм търпелива. Искам нещата да стават от раз, а то не винаги е възможно. Журналистът трябва да е търпелив, защото ако не стане днес, ще стане утре. Аз се боря с този мой недостатък.

- Имаш ли желание наред с емисиите да се занимаваш и с нещо друго?

- В момента правя точно това и съм малко извън студиото. Правя живите връзки от стадионите. Покрай Шампионска лига също ще се занимавам с някои други неща, така че действам и в малко по-различна насока, не ми се седи само в студио. Не че ми е омръзнало да водя новини, но смятам, че човек трябва да прави и нещо друго. Сега имаме българско първенство, Шампионска лига, Лига Европа…Много съм щастлива, че ще имам такива възможности, от които ще мога да се възползвам.

- Какво ново и различно да очакват зрителите на Шампионска лига, която през следващите три години ще се излъчва от вашия ефир?

- По-дълги студия преди всеки мач с интересни гости и коментари, професионализъм и компетентност. Другото е изненада.

- В момента благодарение на вашата телевизия си припомняме славното лято на 1994 година. Какви са твоите спомени от това лято?

- Много добре си го спомням, защото баща ми идваше, будеше ми и сядахме да гледаме мача. След като нещата тръгнаха добре за нас, след мача с Гърция, останалите мачове вече ги гледах с приятели. Бях на 14 години и имах разрешение от родителите ми. Излизахме по улиците, веселихме се и беше много хубаво.

- Мотото на вашата телевизия е „Спорт му е майката”, спорт ли му е майката? Ти самата спортуваш ли?

- От 5 годишна танцувам, играя народни танци и това е моят спорт. 2-3 пъти в седмицата съм на танци, а когато по някаква причина не мога да отида, отивам във фитнеса или на аеробика, но честно да си призная във фитнеса ми е доста скучно.

- Освен на хобито си предполагам посвещаваш свободното си време и на своя приятел. Какво най-много обичате да правите, когато сте заедно?

- Обичаме да ходим на кино и да посещаваме хубави ресторанти за вечеря. Повечето вечери сме заедно вкъщи, правим си барбекю с приятели или гостуваме на наши познати. Когато имаме повече свободно време през лятото, заминаваме за морето. Имаме вила на Балчик. А когато не е лято, просто си почиваме и се виждаме с приятели.

- Къде и кога пламна вашата любов?

- Запознахме се в ЦСКА. И двамата работехме там, той беше в маркетинговия отдел. Така, преди малко повече от три години, любовта между нас пламна.

- От доста време сте заедно, няма ли да има сватба?

- Има време за всичко….и за сватба.

- Знам, че той играе голф. Успя ли покрай него и ти да се запалиш по този спорт?

- Джон играе за удоволствие, но е много добър. Преди няколко седмици спечели един много силен турнир тук, в Гърция стана втори на един турнир, който не беше само за аматьори, но и за професионалисти, преди две седмица пък стана трети на един друг турнир. Много е добър. Аз ходих с него един единствен път, но нямам нерви за този спорт. Трябва да се съсредоточиш, да си бавен, спокоен, а аз, както ти казах, съм нетърпелива и се изнервям. Голфът не е моят спорт и е хубаво, че Джон не ме кара да играя, защото всеки си има свое хоби.

- Време е за почивки. Къде ще почивате?

- През май ходихме в Гърция, а сега предстои да отидем на вилата в Балчик. През септември, когато тук захладнее, сигурно пак ще отскочим до Гърция.

- Кой е най-големият ти гаф?

- Беше съвсем наскоро. Предавах пресконференцията от Боровец, когато се теглеше жребият за Шампионската лига. Бях на живо, взех интервю с помощника на Левски Тони Здравков, след което се обръщам и казвам: „Уважаеми зрители, чухте какво каза Тони Велков”. В този момент виждам как той се обръща и ме поглежда и разбира се веднага се поправих: „Имам в предвид Тони Здравков”. После всички се шегуваха, че съм го пратила в Миньор.

- Често ли те забъркват в интриги?

- Напоследък не, но нека да не предизвиквам дявола. Забелязвам, че в нашата телевизия няма такива интриги, каквито съм виждала на други места. Тук атмосферата е коренно различна от повечето телевизии.

- Кой е най-безумният слух, който си чувала за себе си?

- Този, че съм си тръгнала от ЦСКА заради Александър Томов, защото той имал някакви желания към мен, което въобще не е вярно. Тръгнах си, защото реших, че просто ми е време да си тръгна. Това е най-смешният слух, който съм чувала за себе си. И аз се смях, и самият Александър Томов също се смя, въпреки че е малко грозно да се пишат такива неща. В крайна сметка обаче го пишеше в жълтите вестници, така че…Другият безумен слух е, че приятелят ми е крупен английски бизнесмен, което също не е вярно. Той е англичанин, но не е крупен английски бизнесмен.

- Кой е най-добрият спортен журналист в България?

-Не мога да отлича само един. В момента наблюдавам как работи Борис Касабов и мога да кажа, че той е класа, но моите бивши колеги от Диема също са едно мерило за спортна журналистика. Така че посочвам тях като екип и Борис Касабов.

- Кой е най-успешният спорт в България?

- Успешните спортове в България се сменят. По едно време гимнастиката беше доста успешна, щангите също, но аз съм пристрастна. Много обичам борбата и ще посоча именно този спорт като най-успешен.

- Събуждала ли си се в леглото на някой спортист?

- Не.

- Има ли личност в световен мащаб, която мечтаеш да интервюираш?

- Франц Бекенбауер.

- Кои са качествата, които ти помагат в работата?

- Общителна съм, позитивна, отнасям се сериозно към работата си и винаги подхождам с усмивка. Мисля, че усмивката отваря врати.

- А тези, които ти пречат?

- По някой път се изнервям от дребни работи, мога да избухна от нищо. Също така понякога се държа като параноичка. Ако някой нещо е казал, край, правя от мухата слон.

- За какво би заменила магията на телевизията?

- За едно бебе!

sportal.bg

На другата прелест на ринг.бг можете да се порадвате тук

Стани част от нашата зен общност във facebook